Трагедията с пералните машини

"Тогава се стигна до делото Хиндендрупъл. Неговият съдомияч обличал многократно костюмите на собственика си, обещавал на различни жени брак и измъквал от тях пари, а когато беше заловен от полицията in flagranti*, се саморазглоби пред очите на изумените детективи. Така изтри от паметта си спомена за своето деяние и не можа да бъде наказан. Тогава се появи законът на Мак Флейкън, Глъмбкин, Рамфорни, Хмърлинг и Пиафки, според който всеки електронен мозък, който се саморазглобява, за да избегне съдебна отговорност, се предава на отпадъци.
[* На местопрестъплението (лат.).]
Изглеждаше, че този закон ще възпре всички електронни мозъци от престъпни деяния, защото като на всяко разумно същество и на тях им е присъщ инстинкт за самосъхранение. Но скоро се оказа, че съдружниците на престъпните перални изкупуват техните отпадъци и ги сглобяват наново.
Проектът за поправка в закона на Мак Флейкън срещу възкресяването, утвърден от комисия към Конгреса, беше провален от сенатора Гъгъншайн. Скоро след това се оказа, че сенаторът Гъгъншайн е пералня. Оттогава стана обичай да се проверяват конгресмените с удар на чук преди всяка сесия и по традиция за това се използва железен чук с тегло два фунта и половина."

^{Stanislaw Lem
Tragedia pralnicza [Ze wspomnien Ijona Tichego: V]}

Лем ... нямам думи. А това с чука направо си плаче за внедряване в нашия Парламент :)
Добре, приемам, че това _е_ проекция на действителноста и опита. Дай боже всекиму такъв проектор :)))