April 2008 Archives

Братята китайци кефят със сайт и перфектен английски :) Важното е на боби да му е сухо и удобно :)))

KING TEX PTFE fabric is ueing by high technology and advanced sticking technology to produce the waterproof fabric,
Because of the property and function in waterproofand resisting wind and breath ability,the sweat enable easily pass the fabric to evaporate.
It can keep boby dry and comfortable.
It is the great breakthrough in science in 21 century.
So it is call “breathable and sided functionality fabric”.

В момента на автомивката до офиса мият един черен Ролс Ройс Фантом със софийска регистрация. Мивката е силно неугледна, но е пълно с такива возила през деня :)

Днес се изкефих много на Антоан Дуфур. Преди малко обаче попаднах на това. Не знам кой е музиканта, но е толкова надарен, че нямам думи. Скорост, прецизност, хармония така леко му се получават, че чак изглежда нереално.

Напоследък често слушам Антоан Дуфур, много сръчно момчето :)

А наследника расте голям симпатяга. Де не му е уроки :)

Трябва да съм бил 15-тина годишен когато ми купиха първия ми собствен компютър (Правец 8Д). Преди това си играех с 82, разни Изоти… каквото попаднеше. Беше страхотно, фантастична работа. Компютъра ми свиреше на 3 гласа, имах цветна графика, бизнес софтуер (Парис върху 8C, някой помни ли Парис? Някъде в Карнобат имам печатно ръководство за Парис). Съучениците ме гледаха като нещо не много нормално - пишех програми, на Бейсик, Паскал, бла бла. Възрастните изобщо не разбираха какво правят тия пластмаси с копчета (с малки изключения). Бях в сън, в моята околност с достатъчно малък радиус бях в екстремума на технологиите. Моите компютри имаха касетки и дискетки с огромен капацитет. Всички приятелчета идват вкъщи за да играем, пишем, чоплим нещо - за да са в досег с почти фантастичното.

Днес вървя по улицата, в ушите ми има малки слушалки включени в кутийка с размерите на кутия 100 милиметрови цигари. Слушам музика изсвирена от френски пианист, излъчвана от онлайн радио някъде в Ню Йорк в перфектен цифровизиран стерео звук. И не ми прави никакво впечатление.

Като малък четях фантастика. Като голям открих, че детските ми фантазии ги няма, станали са ежедневие. Трябва да си спомня как се мечтае.

 The Naming of Hosts is a difficult matter,
        It isn't just one of your holiday games;
    You may think at first I'm as mad as a hatter
        When I tell you, a host must have THREE DIFFERENT NAMES.

    First of all, there's the name that the users use daily,
        Such as venus, athena, and cisco, and ames,
    Such as titan or sirius, hobbes or europa--
        All of them sensible everyday names.

    There are fancier names if you think they sound sweeter,
        Some for the web pages, some for the flames:
    Such as mercury, phoenix, orion, and charon--
        But all of them sensible everyday names.

    But I tell you, a host needs a name that's particular,
        A name that's peculiar, and more dignified,
    Else how can it keep its home page perpendicular,
        And spread out its data, send pages world wide?

    Of names of this kind, I can give you a quorum,
        Like lothlorien, pothole, or kobyashi-maru,
    Such as pearly-gates.vatican, or else diplomatic-
        Names that never belong to more than one host.

    But above and beyond there's still one name left over,
        And that is the name that you never will guess;
    The name that no human research can discover--
        But THE NAMESERVER KNOWS, and will us'ually confess.

    When you notice a client in rapt meditation,
        The reason, I tell you, is always the same:
    The code is engaged in a deep consultation
        On the address, the address, the address of its name:

                It's ineffable,
                effable,
                Effanineffable,
                Deep and inscrutable,
                singular
                Name.

   
  RFC2100