Recently in Лични Category
Бяхме на сватба във Велинград. Хубава сватба - около 200 души. Младоженците обитават Съединените Американски Щати и си дойдоха да се венчаят и в България. Да зарадват старите :)
Пътуването до и от Велинград беше по-скоро плаване, такъв яростен дъжд от много години не бях виждал.
Установих, че навигирането по GPS е забавно, но пълна скръб, ако нямаш актуална карта. Поне си намаркирах разни обекти. Научих също, че скоростта от 90 км/ч е висока, дори и асфалта да не изглежда особенно мокър. Много стряскащо беше колата да тръгне по диагонал, пък дори и само за секунда-две. Аквапланинга да се избягва. В този контекст - на около 25 километра преди София едно бяло Бентли Континентал кабрио беше докарано до много плачевен вид. Омачкано, явно се беше обърнало и по таван събаряйки част от мрежата около магистралата. Съдейки по вида на колата шофьора сигурно е жив и здрав.
А наследника расте голям симпатяга. Де не му е уроки :)
Трябва да съм бил 15-тина годишен когато ми купиха първия ми собствен компютър (Правец 8Д). Преди това си играех с 82, разни Изоти… каквото попаднеше. Беше страхотно, фантастична работа. Компютъра ми свиреше на 3 гласа, имах цветна графика, бизнес софтуер (Парис върху 8C, някой помни ли Парис? Някъде в Карнобат имам печатно ръководство за Парис). Съучениците ме гледаха като нещо не много нормално - пишех програми, на Бейсик, Паскал, бла бла. Възрастните изобщо не разбираха какво правят тия пластмаси с копчета (с малки изключения). Бях в сън, в моята околност с достатъчно малък радиус бях в екстремума на технологиите. Моите компютри имаха касетки и дискетки с огромен капацитет. Всички приятелчета идват вкъщи за да играем, пишем, чоплим нещо - за да са в досег с почти фантастичното.
Днес вървя по улицата, в ушите ми има малки слушалки включени в кутийка с размерите на кутия 100 милиметрови цигари. Слушам музика изсвирена от френски пианист, излъчвана от онлайн радио някъде в Ню Йорк в перфектен цифровизиран стерео звук. И не ми прави никакво впечатление.
Като малък четях фантастика. Като голям открих, че детските ми фантазии ги няма, станали са ежедневие. Трябва да си спомня как се мечтае.
A millionbillionwillion miles from home
Waiting for the bell to go. (To go where?)
Why are they all so big, other children?
So noisy? So much at home they
Must have been born in uniform
Lived all their lives in playgrounds
Spent the years inventing games
That don’t let me in. Games
That are rough, that swallow you up.
And the railings.
All around, the railings.
Are they to keep out wolves and monsters?
Things that carry off and eat children?
Things you don’t take sweets from?
Perhaps they’re to stop us getting out
Running away from the lessins. Lessin.
What does a lessin look like?
Sounds small and slimy.
They keep them in the glassrooms.
Whole rooms made out of glass. Imagine.
I wish I could remember my name
Mummy said it would come in useful.
Like wellies. When there’s puddles.
Yellowwellies. I wish she was here.
I think my name is sewn on somewhere
Perhaps the teacher will read it for me.
Tea-cher. The one who makes the tea.
Roger McGough
От седмица-две Боян сричкува. Две срички основно - ‘ба’ и ‘ма’. Когато зацикли на ‘ба’, бабите са особено щастливи, а на ‘ма’ майка му се радва. От време на време ги комбинира, а вкарва и по някой допълнителен звук, но още ми е трудно да тълкувам резултата. Или е ‘бамаму’, или ‘батман’. Имайки предвид, че още не е обременен от комиксова култура - ще трябва да спра да псувам.
С всяка изминала година лятото ме мъчи все-повече. Мразя жега, не понасям топло, изобщо, мозъка ми омеква.
(А китайците имат тузки подходящи за всеки повод)
Бебето е от едва 4 дни вкъщи и през нито една от съответните 3 нощи не сме спали като хората :)
Снощи, 15.06.2007, 00:58 минути ни се роди отроче от пол мъжки (тоест - вече съм баща). Хлапето е 2 кила и 900 разпределени върху 50 сантиметра :) Гордите родители приемат поздравления, овации и спонтанни възгласи "Ашколсун!".
Update: Ето и снимка.
Събота и неделя ще сме в Карнобат, офлайн (почти). Защо го пиша като и без това блог-а е все едно офлайн.
Изгледах първата програма от новия сезон. Не е най-добрия им откриващ материал, но като се имат предвид събитията в края на предния сезон - ОК са. Хамстера е изпит и с леко болезнена усмивка, но изглежда се е възстановил. Иначе - нормалната доза четки на английското автомобилостроене (Астън и Джагуар), поредното кретенско изпълнение в стил "да правим това което най-малко умеем" - Кларксън, Мей и Хамънд - пътни строители. И това което веднага след катастрофата казаха, че никога няма да се случи, а именно - да покажат видеото на самата катастрофа. Показаха го.
